През февруари 2018, за 15-ти пореден път, в София неонацисти от цяла Европа ще маршируват с факли в памет нацисткия генерал Христо Луков. Ние сме твърдо решени да бъдем отново на улицата, вдигайки глас за забраната на Луковмарш и нео-нацистките организации, които стоят зад него.
Тази година нацисткото събитие съвпада с председателството на държавата ни на Съвета на Европейския съюз. Двете събития са неразривно свързани – възраждането на идеологиите на омразата и все по-осезаемото присъствие на крайнодесни групировки, личности и идеи в обществения живот са директен резултат от годините расистки и ксеонофобски популизъм от страна на политици от целия спектър (от ляво до дясно!), които избраха отново да превърнат маргинализирани групи в изкупителна жертва на борбите си за власт. Докато същите “лекуваха” кризата на банкери и спекуланти, карайки ни да “затягаме коланите”, милиарди бяха изсипани в доходоносни сделки по изграждането на месомелачката “Крепост Европа” – система от военизирани граници, “концентрационни лагери” за задържане, депортации и извън-континентални военни и цивилни мисии, третиращи мигрантите като нежива маса, към която могат да се приложат механични решения. Мигрантите биват обезличени до степен, в която лесно се превръщат в легитимна цел за неонацисти, ксенофоби и псевдородолюбци.
Резултатите са налице – 15 000 живота потънаха в Средиземно море, други останаха по граничните бразди, попадайки в клопките на Дъблинската система или в мрежата от лагери-затвори, гета и разбити мечти. В този контекст, една от основните цели на българското председателство, спирането на миграционния поток, може да означава само по-военизирани граници и общества, както и повече смърт и жестокости.В тази “плодовита” почва семената на шовинизма отново пускат корени, за да се превърнат в заплаха за стари и нови “други” и “различни”, които попадат извън ограничените рамки на омразата. Гоненията, нападенията и дискриминацията срещу роми из цяла Европа се завърнаха с още по-голяма сила. Опитите на консервативни и религиозни кръгове да ни върнат с век назад по отношение на равенството между половете срещнаха сериозна съпротива в Испания и Полша, но не бива да се заблуждаваме, че това е краят на подобни репресии. Отказът на политиците да приемат елементарни мерки за насилието над момичета и жени го доказа и в България. ЛГБТКИ+ общността все още е атакувана в много части на Европа. Мюсюлманските общности на континента са подложени на постоянен тормоз от страна на нацисти и националисти, както и на държавата и репресивния й апарат. На Балканите отново гърмят барабаните на крайния национализъм. Списъкът не спира тук…
В тази атмосфера на насилие и погубваща омраза, само и единствено организираната и постъпателна съпротива може да спре трагичното повторение на историята. Нацизмът не започва с газовите камери, а свършва с тях и времето за реакция отдавна е настъпило. Всяко колебание, всяко примирение или безразличие към агресията, логиката и езика на омразата е пагубно както за най-уязвимите групи в обществото, така и за всички нас.
Не сме безучастни, нито безпомощни зрители на поредния кошмар от омраза и смърт, на който обричат нас и хиляди други човешки същества!
Без нацисти по улиците! Не на крепостта Европа!
17.02.2018, 12.00 ч, Градинката пред централната баня
През февруари 2018, за 15-ти…
SOURCE: antifainternational.tumblr.com
